Искам да се затворя..в мой си свят…още по-мой и още по-затворен от настоящия…всичките ми мисли да са подредени и емоциите с възможност за овладяване…и най-вече никой,никой и абсолютно никой да не може да влезе.да няма нужда от ключалки,защото за тях се намира ключ…а да е някъде Там…едно абстрактно Там,до което може да се стигне само чрез съзнанието ми..
…да няма нужда от обезопасяване,защото всеки ще е внимателен..всъщност Там ще има ли изобщо някой освен мен?..Не.А дали тогава самата аз ще имам нужда от себеобезопасяване?(може би Там ще е само Симба*,но той е мой спътник:)
..може би ще оставя знаците..за да ме напътсват…тогава,когато се почувствам изгубена дори в собствената си подреденост.
…бидейки това място мечта,няма да е прерия 
може би ще е Онова Място от един мой астрален сън..него трудно ще го опиша,а простите думи ще го съблекат грозно..но е много красиво и много цветно, и има ангелска природна музика…и аз се рея..(ако изходя от скромните си познания по стгр. то дори „рея“ е свързано с така любимата ми вода;“реи“ значи „тека“;но това беше кратко филологическо отклонение:))
..и докато се отклонявах,си изгубих мисълта..нещо така типично за мен в последното изтекло вселенско време…
…и аз съм Там..Там, и в БезВремието,далече от Мига Тук.
..Там То,Времието,не съществува така,както и ти…
*Симба е последната ми котка,която имаше късмета да е домашно отглеждана,а не дворно
