…май това ще е 1ят ми пост за тази година..не че няма няколко чернови,които чакат да бъдат публикувани…та и в тях ви казвам чнг,така че ще си го спестя тук

С. ми даде да чета книгата с разкази на майка й (Елена Козарева-“Не“) и там заглавният разказ също се казва „Не“.Та от случилите се случки тази седмица мисля,че и аз трябва да кажа „не“ (не,няма да ставам като Джим Кери в новия му филм),а просто да кажа няколко здравословни не-та Тази седмица казах „не“ на внезапно обхващащия ме сън и учих до късно;казах не на контролата в Божурище …на шоколада още не мога да казвам не,затова сега ме и боли коремчето.казах не на изпитващата ме за IELTS,когато ме попита много време ли прекарвам пред компютъра,но това е благородна лъжа.казах не за партито 10 години ХМСУ,за да мога утре да отида на театър(отново постановка по Теодора Димова).казах не на лили йорданова,която въпреки 6.00 на класното,иска да ми пише 5(и сега ще трябва да уча цял уикенд;)казах не в съня си на някакъв човек,който искаше да ми вземе Симба (и този път не беше член на семейството:P) и още много,малки,непроменящи кой знае какво и кого не-та,сякаш като прелюдия към Голямото Не за седмицата..не,равнозначно на край.раздяла с един ужасно скъп човек за мен..и от всички не-та,това е може би най-неисгурното,най-плахото,но несъмнено най-необходимото в момента…За щастие,докато събирах сили и си поемах въздух да кажа това „не“..всъщност „Не!“,добре че се намериха хора,които да ми покажат „да“ страната му хубаво беше,когато се чудех дали да кажа „Не!“,да пиша на скъп човек,който да ми отговори „Там съм“;хубаво беше,докато това „не“ се актуализираше,да дойде тати (който все уцелва моментите на това тягостно не) и да ме попита дали искам да ходим да пийнем бира и да гледаме филм,за да се разтоварим и аз да му кажа „да“…хубаво беше,че С.,надали вдъхновена от крясъците в Синьото,ми предложи да ходим да гледаме филм..и аз да й кажа „да“ ..и естествено да не гледаме филм,а да си разказваме за минало и настояще (сякаш сега в 12клас темата за миналото е по-вълнуваща от темата за бъдещето) и когато й мрънках,тя пък от своя страна казваше-“да,разбирам те“…Колко са хубави тези думи! По-късно вечерта още един човек ми ги написа.Благодаря на всички източници на сила и оптимизъм и които ми дадоха няколко да-та назаем на фона на всички не-та

P.S.Очаквам скоро:да кажа не на Макдонладс и КеЕфСи.да кажа не на постоянно връхлитащи спомени,да кажа не на ровенето на дупка,в която да се заседявам,не на Симба,който е решил,че ще си чеше зъбките по мен,не на нещата,каращи ме да казвам (дори да крещя) не.Искам да нямам нужда от „не“!