След седмица е July Morning..след седмица ще заминем с прекрасни хора отново там..Созопол… 6 месеца и 14 дни след последното ни посещение с Пъмпкин…ровейки се из тефтерчето си, намерих това:

..да тръгнеш към Созопол…

….да тръгнеш към себе си….

…да планираш да бъдеш с Любимия човек и да не бъдеш с него…а може би отдавна не си с него, защото любимият ти човек, с който си свикнала, вече го няма.

….да бъдеш с друг скъп за теб човек, като доказателство на „Всяко зло за добро“.

…да си толкова развълнуван, че цял ден да не забележиш, че е Петък 13.

….да откриеш изложба. Нашата изложба. Да има успех.

….да се завърне в живота ти ценен човек…

….да бъдеш в Созопол на „да“ – тата след всички „не“ – гативи в живота.

…да мислиш как раци ще те нападнат на плажа, а всъщност спомените да са тези, които щипят.

…да чуеш човек, който казва: „Не ми е разрешено да се влюбвам, разбираш ли?!“

Как може да разбереш Някой, който се крие от любовта ?

..парадоксалното е, че и сега..6 месеца по-късно може би бих написала същото….