“The whole is greater than the sum of its parts.”

Gestalt school of psychology

Те казват, но аз мълча.

Кога преставаме да обичаме един човек такъв, какъвто е и кога започваме да го обичаме такъв, какъвто искаме да е, без това да е така?

4 са дните, които ми бяха необходими да напиша Дипломната си работа.

400 грама бяха черешите, които погълнах жадно.

2004 е годината, от която си харесах 4 филма (Мария, пълна с благодат; Модилиани; Нещата, които правят живота да си струва; Прераждане).

2 от тях са испански (4:2 или 2 х 2).

4 бе часът, когато се прибрах.

4 астрономически часа бяха необходими, за да направя планираното си почистване.

2 са блоговете, които следя в момента (помниш, нали- 4:2).

4 часа прекарах на Моето място, където харесах 4 цитата от „Адриана“ ( на нея 1 буква не и достига, за да стане 8:2 .

4 е числото, което никога не съм харесвала, тъй като ми  се е струвало твърде ръбесто.

4 са пътите, в които с Човека се разделихме за 4те седмици на последния месец.

120 минути със С. се прибирахме от Борисовата към метрото. (вече знаеш логиката, нали .

1 е човекът, когото обичам.

..да тръгнеш към Созопол…

….да тръгнеш към себе си….

…да планираш да бъдеш с Любимия човек и да не бъдеш с него…а може би отдавна не си с него, защото любимият ти човек, с който си свикнала, вече го няма.

….да бъдеш с друг скъп за теб човек, като доказателство на „Всяко зло за добро“.

…да си толкова развълнуван, че цял ден да не забележиш, че е Петък 13.

….да откриеш изложба. Нашата изложба. Да има успех.

….да се завърне в живота ти ценен човек…

….да бъдеш в Созопол на „да“ – тата след всички „не“ – гативи в живота.

…да мислиш как раци ще те нападнат на плажа, а всъщност спомените да са тези, които щипят.

…да чуеш човек, който казва: „Не ми е разрешено да се влюбвам, разбираш ли?!“

Как може да разбереш Някой, който се крие от любовта ?

..парадоксалното е, че и сега..6 месеца по-късно може би бих написала същото….

Силна съм.

Смея се над самотата.

Обичам отражението на/ти в/ти на тишината.

Не обичам шума от тълпата.

Харесвам смехът на звездите в очите ТИ.

Не харесвам сълзите в очите ТИ.

Понасям болката.

Не понасям себе си без теб.

Търпя.

Сънувам,че аз съм ти.

Наяве,ти си (с) мен.

Вплитам нишка дихание в оставените спомени.

Разплитам болките от някогашни разочарования.

Изгарям като мъглявина в твоя Космос.

Тлея,както тлее Вечният огън..готов да пламне всеки миг.

Копнея,тъй както се копнее за Вечен живот..който е Вечна любов..която пък Вечна любов си ТИ.

Пречупвам се през призмата на любовта,така както и потопената във вода пръчката се пречупва -цяла или счупена съм всъщност?

Дишам,за да слея дъха си с твоя.

Мечтая,за да осъществявам с теб.

Вярвам.

Отдавам така,както не бива да се дава.

Обичам те,така както трябва да се живее!

Плачещо лице на бездушната пейка..по-бездушно от самата нея…

своеобразен пясъчен часовник от сълзи-всяка сълза отмерва времето на една лъжа.

…странното е,че когато съм написала стихотворението за лицето Х,веднага под него съм написала тези два реда…дали не е имало Сибилинско пророчество в тези редове…

Вкусът на свободата е бяло вино с газирана вода.

Вкусът на свободата е в леглото да те чака само котката ти.

Вкусът на свободата е да тичаш под дъжда и да пееш Елвис Пресли.

Вкусът на свободата е с цвета на море,отразяващо слънчевите лъчи след буря.

Вкусът на свободата е с тегло на перце,реещо се във въздуха.

……….

Вкусът на свободата е с дъх на горчиви бадеми.

Вкусът на свободата бе вкусът на твоите устни.

…………

……………………….

А любовта е свободна и с вкус.

С. ми даде да чета книгата с разкази на майка й (Елена Козарева-“Не“) и там заглавният разказ също се казва „Не“.Та от случилите се случки тази седмица мисля,че и аз трябва да кажа „не“ (не,няма да ставам като Джим Кери в новия му филм),а просто да кажа няколко здравословни не-та Тази седмица казах „не“ на внезапно обхващащия ме сън и учих до късно;казах не на контролата в Божурище …на шоколада още не мога да казвам не,затова сега ме и боли коремчето.казах не на изпитващата ме за IELTS,когато ме попита много време ли прекарвам пред компютъра,но това е благородна лъжа.казах не за партито 10 години ХМСУ,за да мога утре да отида на театър(отново постановка по Теодора Димова).казах не на лили йорданова,която въпреки 6.00 на класното,иска да ми пише 5(и сега ще трябва да уча цял уикенд;)казах не в съня си на някакъв човек,който искаше да ми вземе Симба (и този път не беше член на семейството:P) и още много,малки,непроменящи кой знае какво и кого не-та,сякаш като прелюдия към Голямото Не за седмицата..не,равнозначно на край.раздяла с един ужасно скъп човек за мен..и от всички не-та,това е може би най-неисгурното,най-плахото,но несъмнено най-необходимото в момента…За щастие,докато събирах сили и си поемах въздух да кажа това „не“..всъщност „Не!“,добре че се намериха хора,които да ми покажат „да“ страната му хубаво беше,когато се чудех дали да кажа „Не!“,да пиша на скъп човек,който да ми отговори „Там съм“;хубаво беше,докато това „не“ се актуализираше,да дойде тати (който все уцелва моментите на това тягостно не) и да ме попита дали искам да ходим да пийнем бира и да гледаме филм,за да се разтоварим и аз да му кажа „да“…хубаво беше,че С.,надали вдъхновена от крясъците в Синьото,ми предложи да ходим да гледаме филм..и аз да й кажа „да“ ..и естествено да не гледаме филм,а да си разказваме за минало и настояще (сякаш сега в 12клас темата за миналото е по-вълнуваща от темата за бъдещето) и когато й мрънках,тя пък от своя страна казваше-“да,разбирам те“…Колко са хубави тези думи! По-късно вечерта още един човек ми ги написа.Благодаря на всички източници на сила и оптимизъм и които ми дадоха няколко да-та назаем на фона на всички не-та

P.S.Очаквам скоро:да кажа не на Макдонладс и КеЕфСи.да кажа не на постоянно връхлитащи спомени,да кажа не на ровенето на дупка,в която да се заседявам,не на Симба,който е решил,че ще си чеше зъбките по мен,не на нещата,каращи ме да казвам (дори да крещя) не.Искам да нямам нужда от „не“!

…да няма нужда от обезопасяване,защото всеки ще е внимателен..всъщност Там ще има ли изобщо някой освен мен?..Не.А дали тогава самата аз ще имам нужда от себеобезопасяване?(може би Там ще е само Симба*,но той е мой спътник:)

..може би ще оставя знаците..за да ме напътсват…тогава,когато се почувствам изгубена дори в собствената си подреденост.

…бидейки това място мечта,няма да е прерия може би ще е Онова Място от един мой астрален сън..него трудно ще го опиша,а простите думи ще го съблекат грозно..но е много красиво и много цветно, и има ангелска природна музика…и аз се рея..(ако изходя от скромните си познания по стгр. то дори „рея“ е свързано с така любимата ми вода;“реи“ значи „тека“;но това беше кратко филологическо отклонение:))

..и докато се отклонявах,си изгубих мисълта..нещо така типично за мен в последното изтекло вселенско време…

…и аз съм Там..Там, и в БезВремието,далече от Мига Тук.

..Там То,Времието,не съществува така,както и ти…

*Симба е последната ми котка,която имаше късмета да е домашно отглеждана,а не дворно

-Но..Как така?Как се отнемат и дават неща,които не могат да бъдат докоснати?

-Съжалявам,ако те притесних.Просто очите ти издават несигурността и търсенето,на които се е отдала душата ти.Съдейки по тях,смисълът за теб отдавна е отнет.И търсейки го,отдаваш времето си на това.Знаеш много добре какво е да ти се отнеме именно недосегаемото.Позволи ми да сменя стойността на тази бартерна сделка.

И така,тя,отцепената от другите и той,свързаният с всички се срещнаха в „Апартамента” :A:part:mental:

-Позволете също така да забравим за половите белези и да оставим единствено душевните такива.

Тя, мълчеше.То,тялото й, стоеше неподвижно. Сякаш цялата енергия за движение бе насочена към ударите на сърцето-туп-как…туп-защо…туп-не искам пак…туп-вяра…туп-туп-туп..вече нямаше място за въпроси.Той,съзерцаваше.

Тя, душата, викаше.Той, погледът, успокояваше.

Аз, отклоних се, от диалога.

-Ще се позова на изконното правило,че мълчанието е знак на съгласие или поне липса на отрицание.Ще споделиш ли с мен или ще оставиш излъчването,погледът да ми разкажат.

-Искате слово? А какво е словото? Енергия,сила,губене или уплътняване на време?A може би осмисляне или поне оправдание.А защо да не е и оръжие?И може ли да има добро оръжие?Искаш слово от мен,но какво можеш сам да кажеш за него?

-Словото роди света.

-Така.Това звучи добре.

- …Но после се появиха тези финикийци и объркаха всичко. Решиха да запишат това слово. Да го приковат към пергамента, камъка, папируса, хартията…. към каквото и да е. И решиха, че приковават духа – завинаги, да го приковават към своята суета и към безграничното си его. Решиха че записвайки мимолетното ще станат вечни. Но какво постигнаха накрая?

-Вечността стана мимолетна.Казваме „никога”,”винаги” и сякаш май ни е сбъркан часовника.Никога трае до следващия разменен поглед,а винаги до следващата по-добра оферта.

- Словото също е красота. Не съвършенство, а красота. А красивотото е красиво най-вече в своето несъвършенство. (пример) Словото е прекрасно, в това, което остава извън неговата сила. В премълчаното. В това, което „писачите” нарекоха „послание между редовете”. Да говориш, да не казваш нищо смислено, нищо по въпроса, нищо в контекста – това роди великите оратори. Да си играеш с думите и да ги оставиш да отлетят и да позволиш на слушателите си, на твойте чираци, да запомнят думите ти и да запълнят с измислици паузите, да влеят своя дух, там където ти си оставил място за него. Да бъдеш оратор. Не писар.

-Красотата щяла да спаси света.Но колко души трябва да бъдат погубени in nomine causa?Колко пъти страдаме именно защото се подвеждаме по тази красота на думите,хващаме се като за спасителен пояс,като за сламка,а понякога ни идва и като Ноев ковчег.Само че с попрогнили дъски,които не издържат на подводните течения и изобщо на каквито и да е течения – морски,въздушни… Колко пъти,съмнявайки се в собствената си красота се опитваме да открием отражението на тази на думите в нас?Но това за премълчаното ми хареса.Довърши мисълта си,моля.(ето пак силата на думите,използвана за манипулация.)

- В силата на неписаното, на говореното, е същината. Едно модерно изследване „научно” доказа това. Нека вземем един интересен разговор. Нека вземем ежедневния разговор на двама големи мислители – които и да са те. Нека бъдат въображаеми. Един техен разговор – ежедневен – пълен с мъдрост, от която да се вдъхновяват поколенията. Впечатляващо. А сега нека го запишем. Дума по дума. Нека приковем великите думи към хартията. Какво ще се получи? Празнотите ще доминират над смисъла. И разменените реплики ще звучзат лаически, нелепи и кухи. Няма да е като по филмите – перфектни, изрядни, стерилно-изящни фрази, да се леят непринудено от устите на героите – на мъдреците. Нека вземем дори нашия разговор.Колко премълчани от твоя страна мисли ще има?Колко от тях ще бъдат разгадани?А колко от тях ще бъдат разтълкувани?И как ще бъдат разтълкувани?Колко мисли от моя страна ще бъдат изказани-повече от нормата и по-малко от минимума на всепознанието?Дори ако тръгне да се дава писмен отговор на всеки въпрос,пак няма да е изчерпателно.Защото отговорите..тях всеки ги носи в себе си.

-Ето това ни различава с теб.Ти вярваш в силата на думите,аз вярвам в силата на отсъствието им.Дюма казва,че истински приятел е този,с когото дори да мълчиш ти е приятно,ако мога да го перефразирам.Хората,които не понасят отсъствието на думите,не могат да понасят собственото си присъствие.А тогава става невъзможно да приемеш и Другия.

Те замълчаха.Дъждът затрополи внезапно по отворения прозорец и няколко капки паднаха върху нея.

-Виж, тишината ти беше нарушена.Изглежда няма толкова смисъл от нея.

-А за теб тишината бива нарушена от всеки шум,така ли?За мен тишината е почивката от думите.Тези капки върху мен…Тишината се впива в мен и така се сливаме…

Отпиха от хималайския си чай и всеки се вгледа-тя в своята тишина,а той се мъчеше да открие разликите между физическото олицетворение на тишината-тя и природното-дъжда.

-Искаш ли да редим пъзел?След четенето, реденето на пъзел ми е любимо.Ще изпреваря въпроса ти и ще отговоря защо- и чета и се губя и се намирам за частици от секундата колкото да се загубя пак колкото да има смисъл това търсене и играя игри със самата себе си но нали съм част от вселенската мозайка моите местения на положението прецакват пъзела но и прецакват мен къде ми е мястото а може би не съм в този пъзел а може би съм но не съм положена с голяма доза увереност и това предизвиква разпръскването ми може би решавам че не ми се реди сега този пъзел и прибирам всичко в кутията а може би го разхвърлям а може би го давам назаем.И не правя паузи нарочно,как ти се струва словесния поток?Не се ли разбива в теб?Ако имаше пауза,щеше да се влее.

-А за белезите на душата?За тях нищо не казахме.Не са ли спомените едновременно градящи и разяждащи душата?

- Спомени,спомени и.. спомени? Навсякъде около/в мен..стремя се да ги създавам,да ги помня…и дори в това отношение съм Плюшкин…отвреме-навреме даже се връщам към тях..Но какъв е смисълът от тях?Нима като си спомня колко съм обичала някого,но също така си спомня,че не съм дала израз на това по една или друга причина,ако отида сега и му го кажа,даже ако го изкрещя на целия свят,някой ще обърне внимание?Просто ще се надигне глава,за да се види тоя лудият,дето крещи.ако може да се запомни,че после да го сочат като …тук по-добре да замълча… и дотук..Спомнил си си нещо,което всъщност е постоянно в съзнанието ти..искаш да го споделиш и и и и и ?”Кой беше ти?Аз какво да направя,че си се чувствал така?И че си вложил толкова от себе си?А, искал си да ме предпазиш..да,сигурно”Боже,тези хора незнаят ли колко е тежко да преодоляваш природния егоизъм “заради”?!Възраждайки спомена,погубваме себе си.Необходимо,но също така и безвъзвратно зло.Не са ли спомените решетките на нашата килия?А колко ще е разстоянието м/у тях и дали ще можем да излезем от нея ,(дали?) зависи само от нас?

В този момент влезе момичето от кухнята.

-Заповядайте на новия ни пърформанс-Return.

И двамата се настаниха в залата,но без идеята за зараждаща се любов,като в повечето клиширани случаи,а с идеята за едно безполово приятелство-той щеше да бъде нейната приятелка,а тя-неговият приятел.

П.С.Това е текстът,с който се явих на Олимпиадата по философия миналата година.Одобриха го,но не успях да се явя на следващия кръг заради Египет Наскоро го преоткрих.